неустойка

Речник на българския език

неусто̀йка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. неусто̀йки, ж.
1. Неизпълнение на поето задължение.
2. Глоба за такова неизпълнение. Плащам неустойка.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • неостойка
  • неостойкъ
  • неустойкъ
  • ниостойка
  • ниостойкъ
  • ниустойка
  • ниустойкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-ус-той-ка
членувано не-ус-той-ка-та
мн.ч. не-ус-той-ки
членувано не-ус-той-ки-те
звателна форма —

Връзки