неръкотворен

Речник на българския език

неръкотво̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

неръкотво̀рна, неръкотво̀рно, мн. неръкотво̀рни, прил. Остар. Който не е сътворен от човешка ръка. Неръкотворен паметник.

Грешни изписвания (15)

  • неракотворен
  • неракотворин
  • неракутворен
  • неракутворин
  • неръкотворин
  • неръкутворен
  • неръкутворин
  • ниракотворен
  • ниракотворин
  • ниракутворен
  • ниракутворин
  • ниръкотворен
  • ниръкотворин
  • ниръкутворен
  • ниръкутворин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-ръ-кот-во-рен
непълен член не-ръ-кот-вор-ния
пълен член не-ръ-кот-вор-ни-ят
ж. р. не-ръ-кот-вор-на
членувано не-ръ-кот-вор-на-та
ср. р. не-ръ-кот-вор-но
членувано не-ръ-кот-вор-но-то
мн. ч. не-ръ-кот-вор-ни
членувано не-ръ-кот-вор-ни-те