непълнолетен

Речник на българския език

непълнолѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

непълнолѐтна, непълнолѐтно, мн. непълнолѐтни, прил. Който не е навършил пълнолетие. Непълнолетно момиче.

Грешни изписвания (15)

  • непалнолетен
  • непалнолетин
  • непалнулетен
  • непалнулетин
  • непълнолетин
  • непълнулетен
  • непълнулетин
  • нипалнолетен
  • нипалнолетин
  • нипалнулетен
  • нипалнулетин
  • нипълнолетен
  • нипълнолетин
  • нипълнулетен
  • нипълнулетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-пъл-но-ле-тен
непълен член не-пъл-но-лет-ния
пълен член не-пъл-но-лет-ни-ят
ж. р. не-пъл-но-лет-на
членувано не-пъл-но-лет-на-та
ср. р. не-пъл-но-лет-но
членувано не-пъл-но-лет-но-то
мн. ч. не-пъл-но-лет-ни
членувано не-пъл-но-лет-ни-те