недоказан

Речник на българския език

недока̀зан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

недока̀зана, недока̀зано, мн. недока̀зани, прил. Който не е доказан, за който липсват доказателства. Недоказана вина.
същ. недока̀заност, недоказаността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • недоказън
  • недуказан
  • недуказън
  • нидоказан
  • нидоказън
  • нидуказан
  • нидуказън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-до-ка-зан
непълен член не-до-ка-за-ния
пълен член не-до-ка-за-ни-ят
ж. р. не-до-ка-за-на
членувано не-до-ка-за-на-та
ср. р. не-до-ка-за-но
членувано не-до-ка-за-но-то
мн. ч. не-до-ка-за-ни
членувано не-до-ка-за-ни-те