голословен

Речник на българския език

голосло̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

голосло̀вна, голосло̀вно, мн. голосло̀вни, прил. Който не е подкрепен с доказателства или факти. Голословни твърдения.

Грешни изписвания (7)

  • голословин
  • голусловен
  • голусловин
  • гулословен
  • гулословин
  • гулусловен
  • гулусловин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. го-лос-ло-вен
непълен член го-лос-лов-ния
пълен член го-лос-лов-ни-ят
ж. р. го-лос-лов-на
членувано го-лос-лов-на-та
ср. р. го-лос-лов-но
членувано го-лос-лов-но-то
мн. ч. го-лос-лов-ни
членувано го-лос-лов-ни-те