натрупване

Речник на българския език

натру̀пване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • натрупвани
  • натрупвъне
  • натрупвъни
  • нътрупване
  • нътрупвани
  • нътрупвъне
  • нътрупвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нат-руп-ва-не
членувано нат-руп-ва-не-то
мн.ч. нат-руп-ва-ния
членувано нат-руп-ва-ни-я-та