наста̀вка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. наста̀вки, ж.
1. Част, която е наставена към нещо. Полата е с наставка, защото ѝ окъся.
2. Спец. В езикознанието — словообразувателна част от думата, която стои след корена.
1. Част, която е наставена към нещо. Полата е с наставка, защото ѝ окъся.
2. Спец. В езикознанието — словообразувателна част от думата, която стои след корена.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- наставкъ
- настафка
- настафкъ
- нъставка
- нъставкъ
- нъстафка
- нъстафкъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | нас-тав-ка | |
|---|---|---|
| членувано | нас-тав-ка-та | |
| мн.ч. | нас-тав-ки | |
| членувано | нас-тав-ки-те | |
| звателна форма | — | |