насита

Речник на българския език

насѝта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Състояние, в което някой не изпитва нужда от нищо и е в пълно задоволство. Пих до насита. Няма насита.

Грешни изписвания (3)

  • наситъ
  • нъсита
  • нъситъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-си-та
членувано на-си-та-та
мн.ч. на-си-ти
членувано на-си-ти-те
звателна форма