насити

Речник на българския език

1. насити — мн. ч.

насити е производна форма на насита (мн. ч.).

2. насити — сег. вр., 3 л., ед. ч.

насити е производна форма на наситя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. насити — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

насити е производна форма на наситя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. насити — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

насити е производна форма на наситя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. насити — повелително наклонение, ед. ч.

насити е производна форма на наситя (повелително наклонение, ед. ч.).