наречие

нарѐчие — съществително име, среден род (тип 72)

мн. нарѐчия, ср. Спец. В езикознанието — съвкупност от местни говори с общи черти. Западнобългарско наречие.

мн. нарѐчия, ср. Спец. В езикознанието — част на речта, която означава признак на действие или на друг признак. Обстоятелствени наречия.

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.