дикция

Речник на българския език

дѝкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Начин на изговаряне на звуковете и думите, степен на отчетливост при говорене, декламиране и пеене. Добра дикция.

Грешни изписвания (5)

  • дикцеа
  • дикцеъ
  • дикцея
  • дикциа
  • дикциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дик-ция
членувано дик-ци-я-та
мн.ч. дик-ции
членувано дик-ци-и-те
звателна форма