акцѐнт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. акцѐнти, (два) акцѐнта, м.
1. Спец. В езикознанието — ударение.
2. Само ед. Особености в произношението, свойствени на говорещия, които са отклонение от нормата. Говоря български с руски акцент.
3. Прен. Подчертаване, изтъкване.
прил. акцѐнтен, акцѐнтна, акцѐнтно, мн. акцѐнтни.
1. Спец. В езикознанието — ударение.
2. Само ед. Особености в произношението, свойствени на говорещия, които са отклонение от нормата. Говоря български с руски акцент.
3. Прен. Подчертаване, изтъкване.
прил. акцѐнтен, акцѐнтна, акцѐнтно, мн. акцѐнтни.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- ъкцент
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ак-цент | |
|---|---|---|
| непълен член | ак-цен-та | |
| пълен член | ак-цен-тът | |
| мн.ч. | ак-цен-ти | |
| членувано | ак-цен-ти-те | |
| бройна форма | ак-цен-та | |
| звателна форма | — | |