тѐмбър
—
съществително име, мъжки род
(тип 9)
Значение
м., само ед. Характерна особеност, по която се различават еднакви по височина звукове. Нисък тембър.
Грешни изписвания (1)
- тембар
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | тем-бър | |
|---|---|---|
| непълен член | тем-бъ-ра | |
| пълен член | тем-бъ-рът | |
| мн.ч. | тем-б-ри | |
| членувано | тем-б-ри-те | |
| бройна форма | тем-бъ-ра | |
| звателна форма | — | |