намотаване

Речник на българския език

намота̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • намотавани
  • намотавъне
  • намотавъни
  • намутаване
  • намутавани
  • намутавъне
  • намутавъни
  • нъмотаване
  • нъмотавани
  • нъмотавъне
  • нъмотавъни
  • нъмутаване
  • нъмутавани
  • нъмутавъне
  • нъмутавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-мо-та-ва-не
членувано на-мо-та-ва-не-то
мн.ч. на-мо-та-ва-ния
членувано на-мо-та-ва-ни-я-та