нагъване

Речник на българския език

нагъ̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • нагъвани
  • нагъвъне
  • нагъвъни
  • нъгъване
  • нъгъвани
  • нъгъвъне
  • нъгъвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-гъ-ва-не
членувано на-гъ-ва-не-то
мн.ч. на-гъ-ва-ния
членувано на-гъ-ва-ни-я-та