наказан

Речник на българския език

1. нака̀зан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • наказън
  • нъказан
  • нъказън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-ка-зан
непълен член на-ка-за-ния
пълен член на-ка-за-ни-ят
ж. р. на-ка-за-на
членувано на-ка-за-на-та
ср. р. на-ка-за-но
членувано на-ка-за-но-то
мн. ч. на-ка-за-ни
членувано на-ка-за-ни-те

2. наказан — мин. страд. прич. м. р.

наказан е производна форма на накажа (мин. страд. прич. м. р.).