наѐмник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. наѐмници, м.
1. Лице, което временно е наето да работи срещу определено заплащане.
2. Прен. Лице, което служи на чужди интереси.
1. Лице, което временно е наето да работи срещу определено заплащане.
2. Прен. Лице, което служи на чужди интереси.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- наемнек
- нъемнек
- нъемник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | на-ем-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | на-ем-ни-ка | |
| пълен член | на-ем-ни-кът | |
| мн.ч. | на-ем-ни-ци | |
| членувано | на-ем-ни-ци-те | |
| бройна форма | на-ем-ни-ци | |
| звателна форма | на-ем-ни-ко | |