подкупник

Речник на българския език

подку̀пник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • подкупнек
  • поткупнек
  • поткупник
  • пудкупнек
  • пудкупник
  • путкупнек
  • путкупник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-куп-ник
непълен член под-куп-ни-ка
пълен член под-куп-ни-кът
мн.ч. под-куп-ни-ци
членувано под-куп-ни-ци-те
бройна форма под-куп-ни-ци
звателна форма под-куп-ни-ко