моралист

Речник на българския език

моралѝст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. моралѝсти, м.
1. Лице, което проповядва нравственост; нравоучител.
2. Писател, който се занимава с проблемите на морала.
3. Прен. Морализатор.

Грешни изписвания (3)

  • морълист
  • муралист
  • мурълист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ра-лист
непълен член мо-ра-лис-та
пълен член мо-ра-лис-тът
мн.ч. мо-ра-лис-ти
членувано мо-ра-лис-ти-те
бройна форма мо-ра-лис-та
звателна форма