1.
мо̀мини
—
прилагателно име
(тип 78)
Значение
само мн. Разг. Домът и близките на момата. У момини тъпан бие.
Грешни изписвания (3)
- момене
- момени
- момине
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | мо-ми-ни | |
|---|---|---|---|
| непълен член | мо-ми-ния | ||
| пълен член | мо-ми-ни-ят | ||
| ж. р. | мо-ми-на | ||
| членувано | мо-ми-на-та | ||
| ср. р. | мо-ми-но | ||
| членувано | мо-ми-но-то | ||
| мн. ч. | мо-ми-ни | ||
| членувано | мо-ми-ни-те | ||
2. момини — мн. ч.
момини е производна форма на момин (мн. ч.).