момин

Речник на българския език

1. мо̀мин прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мо̀мина, мо̀мино, мн. мо̀мини, прил. Който принадлежи на мома или е предназначен за нея. Момина майка.
Момина сълза. — Пролетно цвете с дребни бели цветове и фин аромат.

Грешни изписвания (1)

  • момен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мо-мин
непълен член мо-ми-ния
пълен член мо-ми-ни-ят
ж. р. мо-ми-на
членувано мо-ми-на-та
ср. р. мо-ми-но
членувано мо-ми-но-то
мн. ч. мо-ми-ни
членувано мо-ми-ни-те

2. Мо̀мин географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Момен