молив

Речник на българския език

мо̀лив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

и молѝв, мн. мо̀ливи и молѝви, (два) мо̀лива и молѝва, м. Графитена пръчка, обвита в дърво или метал, която се използва за писане и рисуване. Цветни моливи.
същ. умал. мо̀ливче и молѝвче, мн. мо̀ливчета и молѝвчета, ср.
прил. мо̀ливен и молѝвен, мо̀ливна и молѝвна, мо̀ливно и молѝвно, мн. мо̀ливни и молѝвни.
Тегля молива. — Пресмятам, изчислявам.
Молив за вежди. — Черен мазен графит, използван при гримиране.

Грешни изписвания (3)

  • молев
  • молеф
  • молиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-лив
непълен член мо-ли-ва
пълен член мо-ли-вът
мн.ч. мо-ли-ви
членувано мо-ли-ви-те
бройна форма мо-ли-ва
звателна форма