моливче

Речник на българския език

молѝвче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. мо̀лив

Грешни изписвания (3)

  • моливчи
  • муливче
  • муливчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-лив-че
членувано мо-лив-че-то
мн.ч. мо-лив-че-та
членувано мо-лив-че-та-та