молекула

Речник на българския език

молеку̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. молеку̀ли, ж. Спец. Най-малката частица от веществото, изградена от атоми, която запазва всички негови основни химически свойства.
прил. молеку̀лен, молеку̀лна, молеку̀лно, мн. молеку̀лни. Молекулно тегло.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • молекулъ
  • моликула
  • моликулъ
  • мулекула
  • мулекулъ
  • муликула
  • муликулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ле-ку-ла
членувано мо-ле-ку-ла-та
мн.ч. мо-ле-ку-ли
членувано мо-ле-ку-ли-те
звателна форма