минометен

Речник на българския език

миномѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • менометен
  • менометин
  • менуметен
  • менуметин
  • минометин
  • минуметен
  • минуметин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ми-но-ме-тен
непълен член ми-но-мет-ния
пълен член ми-но-мет-ни-ят
ж. р. ми-но-мет-на
членувано ми-но-мет-на-та
ср. р. ми-но-мет-но
членувано ми-но-мет-но-то
мн. ч. ми-но-мет-ни
членувано ми-но-мет-ни-те