миномет

Речник на българския език

миномѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. миномѐти, (два) миномѐта, м. Минохвъргачка.
прил. миномѐтен, миномѐтна, миномѐтно, мн. миномѐтни. Минометна стрелба.

Грешни изписвания (3)

  • меномет
  • менумет
  • минумет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-но-мет
непълен член ми-но-ме-та
пълен член ми-но-ме-тът
мн.ч. ми-но-ме-ти
членувано ми-но-ме-ти-те
бройна форма ми-но-ме-та
звателна форма