миден

Речник на българския език

мѝден прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. мѝда

Грешни изписвания (1)

  • мидин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ми-ден
непълен член ми-де-ния
пълен член ми-де-ни-ят
ж. р. ми-де-на
членувано ми-де-на-та
ср. р. ми-де-но
членувано ми-де-но-то
мн. ч. ми-де-ни
членувано ми-де-ни-те