мида

Речник на българския език

мѝда — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мѝди, ж. Водно безгръбначно животно, което живее между две черупки.
прил. мѝден, мѝдена, мѝдено, мн. мѝдени.
• Ушна мида. — Външната част на ухото.

Грешни изписвания (1)

  • мидъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-да
членувано ми-да-та
мн.ч. ми-ди
членувано ми-ди-те
звателна форма —

Връзки