методика

Речник на българския език

1. мето̀дика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мето̀дики, ж.
1. Съвкупност от методи за обучение в нещо, за практическото извършване на някоя дейност.
2. Учебен предмет и учебник по тази наука.

Грешни изписвания (7)

  • методека
  • методекъ
  • методикъ
  • митодека
  • митодекъ
  • митодика
  • митодикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-то-ди-ка
членувано ме-то-ди-ка-та
мн.ч. ме-то-ди-ки
членувано ме-то-ди-ки-те
звателна форма

2. методика — ед. ч. непълен член

методика е производна форма на методик (ед. ч. непълен член).