метателен

Речник на българския език

мета̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • метателин
  • метатилен
  • метатилин
  • митателен
  • митателин
  • митатилен
  • митатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ме-та-те-лен
непълен член ме-та-тел-ния
пълен член ме-та-тел-ни-ят
ж. р. ме-та-тел-на
членувано ме-та-тел-на-та
ср. р. ме-та-тел-но
членувано ме-та-тел-но-то
мн. ч. ме-та-тел-ни
членувано ме-та-тел-ни-те