местопребиваване

Речник на българския език

местопребива̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • местопребеваване
  • местопребевавъне
  • местопребивавъне
  • местоприбеваване
  • местоприбевавъне
  • местоприбиваване
  • местоприбивавъне
  • меступребеваване
  • меступребевавъне
  • меступребиваване
  • меступребивавъне
  • меступрибеваване
  • меступрибевавъне
  • меступрибиваване
  • меступрибивавъне
  • мистопребеваване
  • мистопребевавъне
  • мистопребиваване
  • мистопребивавъне
  • мистоприбеваване
  • мистоприбевавъне
  • мистоприбиваване
  • мистоприбивавъне
  • миступребеваване
  • миступребевавъне
  • миступребиваване
  • миступребивавъне
  • миступрибеваване
  • миступрибевавъне
  • миступрибиваване
  • миступрибивавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мес-топ-ре-би-ва-ва-не
членувано мес-топ-ре-би-ва-ва-не-то
мн.ч. мес-топ-ре-би-ва-ва-ния
членувано мес-топ-ре-би-ва-ва-ни-я-та