местожителство

Речник на българския език

местожѝтелство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. местожѝтелства, ср. Селище, където постоянно живее едно лице.

Грешни изписвания (15)

  • местожителству
  • местожитилство
  • местожитилству
  • местужителство
  • местужителству
  • местужитилство
  • местужитилству
  • мистожителство
  • мистожителству
  • мистожитилство
  • мистожитилству
  • мистужителство
  • мистужителству
  • мистужитилство
  • мистужитилству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мес-то-жи-тел-с-т-во
членувано мес-то-жи-тел-с-т-во-то
мн.ч. мес-то-жи-тел-с-т-ва
членувано мес-то-жи-тел-с-т-ва-та