1.
мѐстен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
мѐстна, мѐстно, мн. мѐстни, прил.
1. Който не засяга цялото, а само част от него. Местно време. Местна упойка.
2. Присъщ на определена част от държавата. Местна проява. Местен обичай. Местни говори.
3. Който е от дадено място, а не е пришълец; тукашен. Местни жители.
1. Който не засяга цялото, а само част от него. Местно време. Местна упойка.
2. Присъщ на определена част от държавата. Местна проява. Местен обичай. Местни говори.
3. Който е от дадено място, а не е пришълец; тукашен. Местни жители.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- местин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | мес-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | мес-т-ния | ||
| пълен член | мес-т-ни-ят | ||
| ж. р. | мес-т-на | ||
| членувано | мес-т-на-та | ||
| ср. р. | мес-т-но | ||
| членувано | мес-т-но-то | ||
| мн. ч. | мес-т-ни | ||
| членувано | мес-т-ни-те | ||
2. местен — мин. страд. прич. м. р.
местен е производна форма на местя (мин. страд. прич. м. р.).