локален

Речник на българския език

лока̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

лока̀лна, лока̀лно, мн. лока̀лни, прил. Който е ограничен на едно място, в някакви предели. Локална война. Локална инфекция. Локално поливане.
същ. лока̀лност, локалността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • локалин
  • лукален
  • лукалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ло-ка-лен
непълен член ло-кал-ния
пълен член ло-кал-ни-ят
ж. р. ло-кал-на
членувано ло-кал-на-та
ср. р. ло-кал-но
членувано ло-кал-но-то
мн. ч. ло-кал-ни
членувано ло-кал-ни-те