меркантилен

Речник на българския език

меркантѝлен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

меркантѝлна, меркантѝлно, мн. меркантѝлни, прил.
1. Който е свързан с меркантилизма.
2. Който е пристрастен към печалбата; спекулантски, търгашески.
същ. меркантѝлност, меркантилността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • меркантилин
  • меркънтилен
  • меркънтилин
  • миркантилен
  • миркантилин
  • миркънтилен
  • миркънтилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мер-кан-ти-лен
непълен член мер-кан-тил-ния
пълен член мер-кан-тил-ни-ят
ж. р. мер-кан-тил-на
членувано мер-кан-тил-на-та
ср. р. мер-кан-тил-но
членувано мер-кан-тил-но-то
мн. ч. мер-кан-тил-ни
членувано мер-кан-тил-ни-те