мекост

Речник на българския език

мѐкост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

вж. мек

Грешни изписвания (3)

  • мекуст
  • мекос
  • мекус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-кост
членувано ме-кост-та
мн.ч. ме-кос-ти
членувано ме-кос-ти-те
звателна форма