маяк

Речник на българския език

мая̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. мая̀ци, (два) мая̀ка, м. Кула, построена на морския бряг или на остров, със сигнален огън, който служи за ориентация на плавателни съдове.

Грешни изписвания (1)

  • мъяк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-як
непълен член ма-я-ка
пълен член ма-я-кът
мн.ч. ма-я-ци
членувано ма-я-ци-те
бройна форма ма-я-ка
звателна форма