прожектор

Речник на българския език

прожѐктор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. прожектори, (два) прожектора, м. Мощен осветителен уред, който насочва светлината като сноп лъчи.прил. прожекторен, прожекторна, прожекторно, мн. прожекторни.

Грешни изписвания (3)

  • прожектур
  • пружектор
  • пружектур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-жек-тор
непълен член про-жек-то-ра
пълен член про-жек-то-рът
мн.ч. про-жек-то-ри
членувано про-жек-то-ри-те
бройна форма про-жек-то-ра
звателна форма