1.
марина̀та
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Сос от оцет, зехтин, чесън и др. подправки за обработка и съхранение на зеленчуци и месо.
Грешни изписвания (7)
- марената
- маренатъ
- маринатъ
- мърената
- мъренатъ
- мърината
- мъринатъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ма-ри-на-та | |
|---|---|---|
| членувано | ма-ри-на-та-та | |
| мн.ч. | ма-ри-на-ти | |
| членувано | ма-ри-на-ти-те | |
| звателна форма | — | |
2. марината — ед. ч. членувано
марината е производна форма на марина (ед. ч. членувано).