марина

Речник на българския език

1. марѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Всички морски плавателни съдове на една държава.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • маринъ
  • мърина
  • мъринъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ри-на
членувано ма-ри-на-та
мн.ч. ма-ри-ни
членувано ма-ри-ни-те
звателна форма

2. Марина — женска форма

Марина е производна форма на Марин (женска форма).