мандарина

Речник на българския език

1. мандарѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мандарѝни, ж.
1. Цитрусово дърво, подобно на портокал, но с по-дребни плодове.
2. Плодът от това дърво.
прил. мандарѝнов, мандарѝнова, мандарѝново, мн. мандарѝнови. Мандаринов сок.

Грешни изписвания (7)

  • мандаринъ
  • мандърина
  • мандъринъ
  • мъндарина
  • мъндаринъ
  • мъндърина
  • мъндъринъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-да-ри-на
членувано ман-да-ри-на-та
мн.ч. ман-да-ри-ни
членувано ман-да-ри-ни-те
звателна форма

2. мандарина — ед. ч. непълен член

мандарина е производна форма на мандарин (ед. ч. непълен член).