мандарин

Речник на българския език

мандарѝн съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. мандарѝни, м. Истор. Висш китайски сановник, управител на област.

Грешни изписвания (3)

  • мандърин
  • мъндарин
  • мъндърин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ман-да-рин
непълен член ман-да-ри-на
пълен член ман-да-ри-нът
мн.ч. ман-да-ри
членувано ман-да-ри-те
бройна форма ман-да-ри
звателна форма ман-да-ри-но