манарче

Речник на българския език

мана̀рче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • манарчи
  • мънарче
  • мънарчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-нар-че
членувано ма-нар-че-то
мн.ч. ма-нар-че-та
членувано ма-нар-че-та-та