манара

Речник на българския език

мана̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мана̀ри, ж. Диал. Секира, брадва, топор.
същ. умал. мана̀рче, мн. мана̀рчета, ср.

Грешни изписвания (3)

  • манаръ
  • мънара
  • мънаръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-на-ра
членувано ма-на-ра-та
мн.ч. ма-на-ри
членувано ма-на-ри-те
звателна форма