макиавелизъм

Речник на българския език

макиавелѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Политика за засилване властта на едноличен владетел чрез коварство, раздори, деспотизъм.
2. Прен. Лукавство, коварство, двуличие.

Грешни изписвания (31)

  • макеавелизам
  • макеавелизъм
  • макеавилизам
  • макеавилизъм
  • макеъвелизам
  • макеъвелизъм
  • макеъвилизам
  • макеъвилизъм
  • макиавелизам
  • макиавилизам
  • макиавилизъм
  • макиъвелизам
  • макиъвелизъм
  • макиъвилизам
  • макиъвилизъм
  • мъкеавелизам
  • мъкеавелизъм
  • мъкеавилизам
  • мъкеавилизъм
  • мъкеъвелизам
  • мъкеъвелизъм
  • мъкеъвилизам
  • мъкеъвилизъм
  • мъкиавелизам
  • мъкиавелизъм
  • мъкиавилизам
  • мъкиавилизъм
  • мъкиъвелизам
  • мъкиъвелизъм
  • мъкиъвилизам
  • мъкиъвилизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ки-а-ве-ли-зъм
непълен член ма-ки-а-ве-лиз-ма
пълен член ма-ки-а-ве-лиз-мът
мн.ч. ма-ки-а-ве-лиз-ми
членувано ма-ки-а-ве-лиз-ми-те
бройна форма ма-ки-а-ве-ли-зъ-ма
звателна форма