мажорен

Речник на българския език

мажо̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. мажо̀р

Грешни изписвания (3)

  • мажорин
  • мъжорен
  • мъжорин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ма-жо-рен
непълен член ма-жор-ния
пълен член ма-жор-ни-ят
ж. р. ма-жор-на
членувано ма-жор-на-та
ср. р. ма-жор-но
членувано ма-жор-но-то
мн. ч. ма-жор-ни
членувано ма-жор-ни-те