мажор

Речник на българския език

мажо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. Музикален строй, чиито устойчиви тонове образуват голямо тризвучие с бодро и весело звучене.
2. Прен. Тържествено, бодро, радостно настроение.
прил. мажо̀рен, мажо̀рна, мажо̀рно, мн. мажо̀рни.

Грешни изписвания (1)

  • мъжор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-жор
непълен член ма-жо-ра
пълен член ма-жо-рът
мн.ч. ма-жо-ри
членувано ма-жо-ри-те
бройна форма ма-жо-ра
звателна форма