магмен

Речник на българския език

ма̀гмен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. ма̀гма

Грешни изписвания (1)

  • магмин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. маг-мен
непълен член маг-ме-ния
пълен член маг-ме-ни-ят
ж. р. маг-ме-на
членувано маг-ме-на-та
ср. р. маг-ме-но
членувано маг-ме-но-то
мн. ч. маг-ме-ни
членувано маг-ме-ни-те