магма

Речник на българския език

ма̀гма — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Разтопена огнетечна маса, намираща се под земната кора.
прил. ма̀гмен, ма̀гмена, ма̀гмено, мн. ма̀гмени. Магмено изригване на вулкан.
прил. магматѝчен, магматѝчна, магматѝчно, мн. магматѝчни.

Грешни изписвания (1)

  • магмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. маг-ма
членувано маг-ма-та
мн.ч. маг-ми
членувано маг-ми-те
звателна форма —

Връзки