маг

Речник на българския език

маг съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ма̀гът, ма̀га, мн. ма̀ги, м. Лице, което владее тайните на магията; чародей, магьосник, вълшебник.

Грешни изписвания (1)

  • мак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. маг
непълен член ма-га
пълен член ма-гът
мн.ч. ма-го-ве
членувано ма-го-ве-те
бройна форма ма-га
звателна форма